Преди няколко дни  се разхождах по едни поляни, които са около мястото, което живея, но от години не съм чувствала под краката си, защото ...., не знам защо, просто ги гледам винаги отдалеч. 
Та разхождам си се аз, въоръжена с новият си апарат. На който много се кефя и много се хваля и с който много снимам. Според повечето хора глупости, но аз си се радвам много. Олимпус естествено! 
Та надвесила съм се аз над едно Водно конче / много обичам да им казвам Морски кончета, но…те са друго нещо / и докато се опитвам да не мърдам, да не дишам и ако може и да не мириша /щото те ни усещат и миризмата. Под те имам предвид животните, не съм абсолютна сигурна за развитата обонятелна система при водните кончета, но...така предполагам от наблюденията си/. Та да се върна на мисълта си. Надвесила съм се над едно Морско конче. Червено. Може би това - не помня....



И зад гърба си чувам викове: 
- Бубите ли снимаш ма? 
Гласът е на едно от момичетата, които видях  малко преди това, когато идвах. Танцуваха на един голям камък. Може би не е било камък, а  скала, но то не е ли същото? Зарадвах им се. Танцуваха по детски. Замислих се на каква ли мелодия кършат телата. 


След третото повикване вече можех да предположа каква музика слушат родителите им и те самите.  
А какво беше третото изречение ли? 
- Ей ти, кво снимаш ма, патка такава? 
Тъжно ми стана. 
Тъжно е, защото знам, че тези деца не са виновни. Не е виновен /донякъде/ и комшията, който си крещи с жена си/, на който родителите му  си крещяха по същия начин, и чиито деца ще си крещят. Да...тъжно е., но...не знам къде е решението...

Мислех да отида и да им поговоря. При тях обаче пристигнаха две момчета. Попсуваха и се обиждаха, викайки и си тръгнаха задружно. Бяха приятели. 

За  Водните кончета ми беше темата. Та…да ви покажа част от тях. Аз много си ги харесвам. Скоро научих, че те са един от малкото естествени унищожители на комарите. Вече ги обичам. Кончетата, не комарите. 

Водните кончета бяха причината да си купя този страхотен апарат. Как стана ли. Ми...бяхме на една река и видях 4 двойки, но колкото и да газех реката не можах да им направя хубава снимка. За това сега апаратът ми е с 18 кратно приближение. :):):) Такива работи около мен. И водни кончета.
















И да не забравя. ЛЯТОТО ДОЙДЕ!!! Което ме прави много щастлива. Пожелавам на всички да са много здрави, да няма припадъци под жаркото слънце, а само легнали хора вечер размазани от кеф :):):):):)







В Бургас от днес на площад "Тройката" има изложба на 120 невероятно красиви и почти разплакващи с красотата си снимки. Ще са там цял месец.


и ВЕСЕЛО ... :):):):)

Край!




нови снимки на "Водно конче":