За пореден път се ядосвам, че чета подобни текстове. Тъжно ми е,  че все още има хора с подобни мисли, които не разбират, че от нас зависи да живеем по-добре.

Не мога да си обясня кой успя да ни втълпи толкова силно и умело, че нищо не зависи от нас, че някой друг ни е виновен, че Държавата, Президента, Мафията, Ахмед Доган  или някой друг ни е виновен за положението  в което се намираме.

В едно видео от близкото минало,  една „ромка” имаше един лаф: „Ако Общината не ми помогне, ще се самоубеся и ще изчезна безкрайно”, та... и нашата работа всичката е такава.

Никой не ни е виновен, всички ние сме изградили това общество и ние сме част от него!!!

Да, има една част от обществото, които не харесват  друга част, но пък другата част от общесетвото не харесват първата. Едни са корумпирани, други искат да бъдат корумпирани, трети корумпират, всеки иска да е в играта. Всеки иска да е част от схемата, но всички ние искаме да няма схеми. Ако пък случайно можеш да се впишеш в някоя далаверка, ето това си е далавера.

Аз очаквам естествения развой на нещата, отлива от туристи и разпродажбата на апартаментчета по морето, та да мога да се възползвам от ниските лихви в момента.

Да спомена, за тези, които се объркаха предходните години, лихвите бяха толкова високи, защото всички вземахте кредити на тези лихви. Сега няма кой да взима кредити на висока лихва и цените паднаха. Това е нормания път на цената!

Дано само руснаците да не ми объркат прозгнозите.

Днес останах удовлетворена от факта, че махнаха бариерата на пътя между Свети Тома и Дюни. Не знам дали беше благодарение на репортаж на БТВ или на НОВА, факт е, че обществото реагира, имаше бързо разпространение на информацията в мрежата и резултата е налице.

Дано само това да не е „прах” в очите ни и да видим някой голям хотел да се „зароди” през зимата.

 Преди 12 години, когато приятелите ми оставаха емигранти в Щастите и хазяйката ни, португалка по произход, ме беше попитала, защо аз няма да оставам, аз й бях отговорила, че „все някой трябва да остане в България  и да помогне за оправянето й”. Още си спомням, как тя тогава засмя и как искренно ми се радваше на 22-годишния оптимизъм. Сега съм на 34, и все още вярвам, че аз всеки ден с работата си, с отношението си към хората, с гражданската си позиция и с позитивната си нагласа, помагам за една по-добра България за бъдещето на децата ни.