Вярвам, че нещата в моят живот зависят от мен. Знам, че е така. Така е с всички животи. Но не всички го разбират.

Много хора, може би заради начина на мислене преди, заради начина на мислене на родителите ни, заради кумунизма, или не знам поради какви други причини, които могат да се измислят, но хората не вярват в себе си. Винаги има оправдания, причини, обстоятелства, и разни ми ти там работи, които пречат. А най-голямата пречка е нашето ограничаване. Ограничаваме се с всичко. С времето, с мястото, със системата /любимото/, …и какво ли още не.

Снощи бяхме в един клуб. С жива музика. Върнах групата на бис 2 пъти. Чувството беше невероятно. Англичани викаха “ОЩЕЕЕ, ОЩЕ, ОЩЕЕЕ”. Беше толкова невероятно. Кефя се, когато чужденци се опитват да говоря български. Макар и да им е трудно. Разбирам ги.

Харесва ми, че чужденци се заселват тук. Симпатично е. А и морето винаги е носело полъха на други цивилизации.

А  както и едни други англичани бяха казали: “Да. Живеем тук. Имате хубав климат. Жените по улиците са красиви. Какво повече му трябва на човек.” J

 

Дразня се, когато възрастен човек, който притежава два апартамента, всеки ден ми обяснява колко тежко се живеело тук, и как американците били по-добре от нас. Защото не знае, че ако си живял като обикновен човечец цял живот в Америка, и два апартамента ще имаш на кукуво лято. Това не го казват по новините.

 

ДА, да, знам, че тук ни е малко сбъркана системата, но както казах по-горе, всичко зависи от нас. И трябва време. Да. Трябва много време.

 

Преди време ви разказвах, как си поставих за цел да се разхождам по улиците и да се усмихвам. И за това, че усмивката радва. Не когато се радваш да се усмихваш, а да се усмихнеш, за да започнеш да се радваш.

 

Е, какво стана две години по-късно ли? Ми…

Хората, които живеят в нашият блок. 63 апартамента. С всички си говоря или поне си пожелаваме “Приятна вечер”. Приятно е.

По улиците. Там е по-странно. Вече с няколко души се поздравяваме. И ми става едно такова по-усмихнато. Предполагам и на тях.

Със слънцето усмивките са повече!

С жени  в летни рокли предполагам повече. / върнете се на горните редове, за англичаните, климата и жените./

 

Снощи черпих хората, които миеха улиците с “Ментос”. / като от една усмихната реклама/

 

Искам хората да се обичат. Да пият бира с цаца. И да се усмихват. Може би съм циганка по душа. Може би е от морският вятър. Но..макар и да не съм блондинка – искам световен мир. И усмивки.

 

Честита ви Първа Пролет! 

 

J J J J J

Симпатично е.

:))

Честита Пролет!

Честита първа пролет, Сис!

Vuzdeistvieto na usmivkata go otkrih su6to predi niakolko godini - ot togava se usmihvam ot surce na vsi4ki i naistina se zabeliazva kak radva horata i kolko po dobre se 4uvstvam sled tova...

(sorry za latinicata ama mi se skapa klav)

усмихваш се, изправяш рамене, и продължаваш.

:):):)

за позитивната нагласа :)

поздрави:

си е да ти се усмихват красиви жени по улиците :)

но ти не разбираш онези по-възрастните с 2 апартамента. Твоето е младежки ентусиазъм, защото още не си опитал да поемеш основните отговорности в този живот, още си свободен. Тогава вече е проблем, когато искаш и семейство да имаш, а не да се самоиздържаш и за десерт, една от ония, разголените. Ама като се роди детето ти ще те питам как ще платиш неговия десерт. С усмивки не става, а с работа, и то само по върховете. Но подтикът идва от масите, контролът, натискът. Трябва всичко това, не само усмивки. С усмивки не искат да си плащам лечението, не дай Боже да е на близък, много близък. Пари искат, все повече, независимо дали ще ти помогнат. Дай да не се веселим, че и без това няма кой да движи нещата. За веселби винаги може да се открадне време.
Аз пък си бях по-добре в Англия.

съжалявам,
знам, че е трудно. Знам и разбирам какво е баща ми да ми обяснява, че всичко си има и отрицателна страна. Знам какво са парите. Знам какво е да работиш.
Но аз съм избрала положителната нагласа за нещата.
това "и за десерт, една от ония, разголените" - ще го оставя без коментар.

:):):)

се отнасяше за мъжката страна, а аз, разбира се, взех автора за мъж.
Права си, нека се усмихваме, но пък знаеш ли, че заради това постоянно усмихване проблемите все си остават и всеки се прави, че нищо не вижда. Нека най-вече да оправяме нещата, всеки ден, всяка минута, а след това ще наблегнем и на усмивките. Мен ме дразнят хората, които все лицемерничат и се усмихват, чак се отващавам вече от усмихващи се. Не говоря за този тип усмивки, които ти имаш предвид, но на този етап съм загърбила всички усмихващи се. Харесвам активно борещите се за ред.
:-/

но усмиките, истинските такива, са част от новият ред, който искам да има. Понякога с усмивка също се решават нещата, хората ти помагат, става им по-хубаво, работят по-приятно.
Говорим за различни неща.
:):):)

И да, и не. Просто първо трябва да се оправят нещата по-силово, като за БГ. Поне да се наруши стария ред, а после вече можеш да налагаш новото.
Примерно, за да сложиш нови цветя трябва да махнеш старите увяхнали такива, но това не става с подреждане, а с изхвърляне. Отнемаме нещо, но е просто наложително. За да има пространство за новото. Надявам се да ме разбереш, по промените съм водач. Не е весело.
Аз те разбирам, но под въздействието ти хората просто ще продължат да се крият в черупките си, да се усмихват фалшиво и да чакат някой да им свърши работите. Всяка дума е призивност.

разбирам те какво имаш против.

Казваш, че всяка дума е призивност. Не за това говоря. А за искренна усмивка, изпълнена с добронамереност и готовност да помогнеш на някого, ако трябва.

:):):):)

Да, казах ти, че те разбирам. Другите вече се усмихват, фалшиво, това, което казваш, няма да ги промени. А трябва. И след това веднага идва ред на усмивките, ама веднага. Всичко с усмивка е по-добро.Зависи каква. Ти също каза. Бих казала, да идва от душата, дори с по-семпла усмивка. Когато е от сърце...Не на усмивката, временно, докато се опомнят! Повече няма да те убеждавам, само споделих. И те разбирам.

важното е, че се разбрахме :):):)