Исках да пътувам тази седмица. До Рила исках да отида. Или до някъде другаде. Обичам да пътувам. Лятото обаче Момчето ми пътува всеки ден. По цял ден. И нещо – не е настроен на моя вълна. Е, ми…това е живота. Пък и като си близо до морето май всеки трудно тръгва в друга посока.

Та така. И този уикенд ще го изкараме по “гадното”, според доста хора, българско Черноморие. Забелязвам, че да критикуваш или да мрънкаш за почивката си в последно време или е станало тенденция, или по-лошото е - станало мода. А може и това да е действителността. Не знам. Аз харесвам повечето неща тук.

 

В събота моето място от рая беше посетено от нас. Но вече не е в толкова райски вид. С всяка изминала седмица боклуците се увеличават. Мамка му. Бива ли така ве хора. Трябваше повече боклуци да хвърляте, за да може по-гадно да ви стане. Вие, нали обичате да ви е гадно. И на другите да им е гадно. Само така. Пък…защо в къщите си не серете в хола, не мога да ви разбера. Сигурно има някаква логика.

 

Вечерта имах уговорка с една пловдивчанка да се видим. Военна е мацката. До 7 не се обади никаква и реших да звъня аз. Йок. Телефона е или извън обхват, или е изключен. Е, ми Момчето тъй и тъй ме уговаря да ходим до Созопол. След 7 беше решено, че ще сме там. Светло и легенда щели да свирят в някакво заведение. Ми добре.

 Имам и още един приятел, и той военен. Ако имаш някаква уговорка е по-малко вероятно да го видиш, отколкото ако нямаш. Вече не се уговаряме, ама пък за сметка на това се виждаме.  Тва военните не са като едно време. Мен татко ме е учил да съм точна на срещи, да спазвам правилници. Хи хи. Е, не и да козирувам, ама…малко дисциплина трябва да има. Че..и казармата махнаха. Луда работа.

 

Та, тръгваме за Созопол.
Стигаме в Созопол. Малко проблеми с паркирването, но все пак успяхме. От третия път.

Минахме. Видяхме ги тия от Хиподил. Щели да пеят след два часа. Някой се обади да отидем при едни приятели, които се били позиционирали някъде си, край някакво си училище в Стария град. А ние бяхме в Новия, което може да се предположи. Макар и не знам каква ще е логиката за такова предположение.

Благодарение на един ориентиран човек успяхме да обиколим половината нова част на Созопол в търсене на най-краткия път. J Лошото беше, че аз знаех, кой е най-прекия път. Ама…нали все вярвам на хората, та се водя лесно. Както и да е. Беше хубаво. Хора, нови хотели, нови кръчми, нови коли. Радвам се, че направих такава обиколка. Имаше какво да се види. В Стария град си избрахме едно заведение с голяма видеостена. И тъкмо ще догледаме мача “Литекс – Левски”. Хи хи. Знаете резултата. Аз се радвах за Литекс. Алкохолът беше кофти. Тоникът беше кофти, и след 10 мин. бяхме в обратна посока. Към Светльо и легендата.

Пред заведението, където беше уж целта ни – ха, ластици. От тия дето те изтрелват нависоко. Тия май били 18 м. И се запъваме пред входа. Да хвърчим ли с ластици или да влизаме. Вече шоуто беше започнало. Но пък…и ластиците щяха да са шоу. Та музиката за малко трябваше да отстъпи, за да вдигнем адреналина. За първи път ми беше. И крещях като луда. Хи хи. Тъкмо преди това си говорихме, че като ми е много готино и сме на палатка обичам да крещя, ама в града не може. Не върви някакси да крещиш. Друго си е в гората. Ама на ластиците можело. Та, покрещях. С усмивка.

 

След това чухме и няколко песни на живо. Потанцувахме на други /не на умряло/, ама не бяха на живо. Но беше хубаво.

На едно пого обаче. Пого било тва дето хората уж танцуват, пък се блъскат един в друг. И. Моето Момче, откакто ходихме на концерт на Manowar, все ме уговаря да правим пого. Та да се блъскаме. Ама то аз човек като човек ли съм. Та…така запокитих една мадама. Тя падна лошо. Аз със гузна съвест. Ама…. Стана ми кофти. Но не трябва малки момичета /под 60 кг/ да участват в такива неща. Нали? Аз знам, че не трябва да се чувствам виновна, ама …съм си. Добре, че нищо й нямаше на мацката. Жива и здрава си стана и продължи с танците.

След културно количество танци, алкохол и не знам още какво някой реши, че ще ходим до к-нг “Каваци”, на някакъв много як купон, или заведение. Така и не разбрах. Важното беше да се пътува. Със спален чувал, кичетато на гърбя  и няколко парцала в раницата. Пеша. Колите не се мърдат от паркираните места. Не карай пил, нали така беше.  
Загубих си личната карта. На време разбрах за това и си я намерих.

Купон, нито як, нито неяк – просто нямаше, или ние не го намерихме. И така се озовахме на плажа на “Каваци”, със спалните чували и готови за сън под звездите.
За първи път ми беше. Не е като на палатка. Но, беше хубаво. JJJ

 

В неделя станахме в 8.30. Без главоболие!!! Ще е било от йодните изпарения. Надишали сме се доста добре и доста свежи се чуствахме.
След това – Слънчевбряг и Аквапарка ни се струваше  като демоверсия на истинските неща. Малко тъпо. Но пък пързалките си струваха. Само те

:):):)

по-убаво нема !!!

:)))))

аз само се моля да не го зариваме с боклуци толкова много.
То за сега се справя някакси /което много ме изумява/. Просто трябва да се спрем.

:):):)

аве, пече слънце, ама не може да се каже, че е топло. Приятно е, ама вечер си е доста студено.