Средата на януари. Вечерта направихме една уговорка. Мъжете да ходят за риба рано сутринта, жените да тръгнем на обяд. Беше неделя, а неделята е ден за спане. Забелязвали ли сте, че жените спят повече? Аз поне това съм видяла около себе си.
Та тръгваме да търсим местността „Раков дол”. Никоя от нас трите не знае къде точно е това. Имаме някакви кординати, преди...еди кое си село, в ляво по моста, от там карате направо докато свърши пътя. ОК. Имаме си перфектната жена шофьор, аз съм добре с ориентирането, значи трябва го намерим.

Почти сме стигнали до въпросното село. Обаче. Има два моста. Не ни бяха казали, че мостовете са два. Ок. Тръгваме по единия. Стигаме до завод. Спираме, питаме портиера. Той ни се радва и ни упътва, както по-късно разбрахме, доста правилно. По пътя сме. Решаваме да звъним на нашите момчета. Няма обхват. Продължаваме да караме. Пътят обаче ни се струва доста. Виждаме табела „Раков дол”,  но край нея няма никаква вода. Както по-късно бяхме разбрали – това било някакъв стар язовир, който вече не съществувал. На почти черен път сме. За наш невероятен късмет и от едната и от другата страна се задават коли. Ние като малки хитруши спираме почти напречно и по този начин почти принуждаваме и двете коли да спрат. Питаме и тях дали се движим във вярната посока. Вярна е. Но, ние...да си питаме...за по-сигурно. Така и не мога да разбера мъжете, с които съм обърквала посоката, какъв им е проблема да спрат и да питат. Все още не знам. Знам, че с питане и до Цариград се стига. Или поне това ми е показал живота... Както и да е, отклоних се.
Караме ние. По-скоро едната мадама кара, другите се возим. Колата започва да бучи. Леко притеснени, че и бензина ни не беше много. Спираме, оглеждаме колата. Не че можем нещо да разберем, но..поне огледахме гумите. Нищо им няма. После разбрахме, че това бучене било то асфалта, на всички им бучали колите така на това място. Каква точно е причината все още не знам.  В този интересен момент се сещаме за едно приятелче, което е ходило с въпросните наши момчета в тази местност. Взимам телефона си. Вече и аз нямам връзка с мобилния си оператор. Греда. Трябваше преди 5 мин. да ми дойде.., ама на. Хубаво е, че други неща не ми закъсняват редовно. JJJ 

Въртим две кръгчета около платото, което вече бяхме убедени, че е мястото. От бялото пежо няма и помен. Виждам един човек си мие ладичката. Спираме. Е, тук вече незнаех какво точно щеше да се получи с питането, но...опитваме. Докато аз отивам да си задам все още неизмислените въпроси, до нашата кола спира друга..., но аз продължавам към целта си.

      -     Добър ден! Искам да ви питам, тук къде ходят хората за риба?

-         ми...в магазина  - смее ми се човека. – Какво е станало, момичета?

-         Търсим си момчетата, казаха, че ще са в местността.

-         Ааа, да не са с една бяла кола, малка такава, със софииска регистрация.

-         Да, точно те са.

-         Видях ги малко по-натам, то...там вече е по ръкава на реката, от тук минавата  и карате само по пътя.

В същото време спрялата кола до нашата провеждат подобен разговор.
    - Вие еди кой си ли търсите?
Момичетата гледат като гръмнати. Казаха им имената на момчетата.
    - Да, точно

    - ааа, ми срещнахме ги преди малко, казаха ни ако видим момичета, че за тях сте тръгнали.

Връщам се в колата. Смях. Съвпадение. Знак. Или съдбата беше решила да нахрани момчетата, щото...храната беше в нашата кола, а бе много вероятно те риба да не са хванали. Незнам. Ние почти бяхме решили да спираме някъде, да си направи огън, да хапнем и да се връщаме. Но...не. Намерихме ги. Бяха си намерили някакво много яко място. Никога преди не го били виждали и решили да са там. А пък...за нас, били сигурни, че ще ги намерим. И бяха прави де.

Подарявам ви малко снимки от тогава. 

 









Похвърляхме и малко камъни върху една замръзнала част от реката. Действа много разтоварващо :):):)

Това небе незнам как стана.


Е, това вече си е нормално :):):)














Последните снимки са правени в движение. Но...пък много си ги харесвам, щото...ако знаехте какви ситуации съм имала с фотоапарати....направо са си за Награда! :):):)