Днес си взех шофьорската книжка. По-точно си взех изпита за кормуване, а книжката май ще си я взема след 2 месеца. Трябва да мина курс по БЧК. Днес ходих да се запиша. Големи смешници. Жената ме записа в една книга. Откъсна един  кариран лист от тетрадката. Скъса го на две, после на още две, после пак и така даде ми една шастнадесета от листа, написа на нея – дата  и час и че ще ми струва 24 лв. и ми каза да не закъснявам. Щото...тя първата помощ по-късно не се дава я. Датата 26.03!!! Нямало места. Хора се спасяват по улиците ей!! А бележката - как може – няма печат, няма подпис, а само една шестнадеста от кариран лист с дата и час и 24 лева. И после – върви давай кръв. Знам, знам, кръв не се дава там. Ама как може да ми обясняват, че ще ми вземат 24 лв., а не могат един свестен талон да ми дадат.

Споменах ли, че когато ходих на листовките /2 пъти – за мой срам, но...аз сама си бях виновна де/ ми взеха освен таксата за изпита и 2 лв за кабинет.  2 лв. – кабинет, които е с чинове от 20 години и без парно.  И бележка за тия 2 лв – йок. Ама на – пусти му страх, че няма да взема изпита  и...ще си траеш. И си мълчах де. Мислех да пиша на Министъра после, ама се отказах. Те..сега щели да им слагат камери в изпитните стаи. Не че не могат да си ги взимат по друг начин. Ама..нали ми един път в живота се взима шофьорска книжка  – прежалих ги тия пари, така или иначе няма да ми се върнат. 
Изпитващият не ми иска подкуп. Щастлива съм. Каза също: "Ти..много добре караш, защо се притесняваш толкова". А аз една такава...щастлива, казвам: "благодаря", "прекарасен ден ви пожелавам", "чао"...и подскачам  по тротоара вече.
Та – вече с книжка. Аз си харесвам и да си ходя пеша. Пък и така ще си е пак, трябва движение. Но...все пък трябва ей така...някаква работа да се свърши – кола трябва. Мале...колко промени правя заради тая работа – ама няма начин. Работата е важна. Трябват парички. Трябва да се яде. И пие. И дрешки да се купуват.