Четох книгата една седмица. Ха ха, ще кажете, ти по-бавно не можеш ли да четеш? Мога. И да пиша по-бързо от колкото мисля мога, но това е друга тема. 

Та, една седмица живях със Зак. Със Зак и Стела. Беше прекрасно. Толкова близо и толкова далеч. Усмихнати и тъжни. Действие, действие, шамар. Чувства, емоции, истини, въпроси, отговори. Красота!  
Затворих последната страница и се разплаках. Не знам защо. Бях в парка и плачех.
След края на работния ден се прибрах. Върнах 40 стр. назад. Пак четох. Накрая пак плаках. Разбрах защо. 

Очаквам с нетърпение новия роман на Захари Карабашлиев. 

Говори се, че новата му книга ще са разкази. Нищо. И тях ще прочета. Сигурно ще са хубавки. Но ще чакам и романа му. 

Благодаря! С поклон      и усмивки :):):)

Силвия :) :) :)