Негативизма убива. Убива и разрушава. Трови.

Не харесвам положението в което се намира България в момента. Не харесвам хората с отрицателното си мислене. То ще я довърши тая държава.
Тъпото е, че ако хората тук са озлобени от мизерията. Хората навън са още по-назлобени към Родината ми. Не мога да разбера защо. 
Причината за този текст.

Какво ви направихме? Какво лошо видахте тук? Лошо. Кое е лошо? Кое е добро.

Наскоро си мислех. Да преположим, че парите, златото или нефта, или всичко в общи линии е с някакво количество. Нека да вземем парите например. Нашата държава няма право да печата пари, нали? Да предположим, че и другите държави нямат това право.

Изводът, който си правя в този момент, е, че за да има бедни страни – причината е в богатите. Тва беше отклонение.

Сега пак ще питам – Кое е лошо? И кое – добро?

Да спасиш паяка? Или да изчистиш офиса? Да убиеш хлебарките? Или да нахраниш врабче? Да направиш снимка, която ще спечели световен конкурс? Или да подминеш циганчето на улицата, защото то все пак не иска да му купиш баничка, а иска пари, защото иначе ще го бият?

Ще променя въпроса си – Та, кое е грозно? Кое е красиво?

Кое са ти казали, че е красиво? Кое са те учили, че е добро?

Усеща ли се?

Виновна ли съм, че усещам, че обичам България? Че обичам земята си? Че мога да емигрирам, но НЕ ИСКАМ!!!

Да. Не харесвам много неща тук. Не харесвам и политиците ни, и манипулаторите – наричащи себе си – телевизии! ДА, не харасвам  и строежите, не харесвам …. Много неща.

Но. Обичам тая проклета страна, която е моя РОДИНА.

Хората се смеят, като им кажа, че има хора, които все пак са останали, защото тая държава трябва да я оправи някой.

Може и да е смешно.

Смешно е и като вървя всеки ден по 4 км. И се усмихвам на хората и мислено им пожелавам “Хубав ден”. ДА, смешно е. Но е хубаво. И положително. И е с надежда. Нека да е смешно.
Наскоро едно момче каза, че го е спрял на улицата човек и му е пожелал “Приятен ден”. Не съм била аз. Но има и други. Това е весело.

Харесвам песента “Ако до всяко добро същество застане поне още едно……” Не, не я харесвам, вярвам в нея.

В живота ми няма чалга. Няма мизирея. Имам хубаво семейство. Имам прекрасни приятели. Живея в слънчев град. Имаме си птички. И пеликани. И най-хубавото, безопасно и красиво море. Хи хи. Маршрутките са точни с разписанията. Рейсовете са почти празни. Има две линии маршритни коли, които минават в точни часове и са предназначени за инвалиди. Морската ни градина прилива от паметници и стотои., сред които мога да се разхождам с часове И с много много цветя. Дори сега. Обядвам в парк. Имам три около мен. Имам избор. И храня врабчетата.

И навън е слънце!

И бъдете щастливи! :):):)