Тая събота и неделя открихме едно място от нашето черноморие - най-красивото място, което съм виждала! Имах чуството, че съм попаднала в Рая. Незнам с какво го бях заслужила, но фактът беше, че бях в Рая.
Заведе ни един приятел. Скали в морето. Най-високите скали, които съм виждала, и най-големите дълбочини на морето, които са в непосредствена близост със земята. Нямам идея колко беше дълбоко. Гмуркахме се, но никой не успя да види дъното. Слънцето светеше със най-силните си лъчи. А как само се виждаха тия лъчи във водата. Всеки лъч се виждаше - сам, единствен и в същото време е заедно с всички други лъчи. Невероятно красива гледка.
Момчетата, с които бях там, веднага отидоха да скачат от скалите. За мен беше доста височко  и аз реших да си сложа маската и шнорхела и да гледам - лъчите на слънцето..., и всичко, което е там....в морето. В моето море! В най-красивото и  най-безопасното море. Когато влязох във водата и не можех да си затворя устата си. Просто ахнах. Е, трябваше да я затворя, защото все пък съм във водата, но бях толкова изумена..... Рибки, рибки и пак рибки - сиви, бели, червени, оранжеви, малки, големи, раци - малки, по-малки, големи, всякакви, скаридки, водорасли, миди - всички те светеха на слънцето и образуваха най-голямата жива екосистема, която някога съм виждала на живо. Не мога да го опиша с думи. Беше просто красиво и истинко.  И нямаше медузи., което най-много ме радваше - средата на август и нямаше медузи. Тва си заслужаваше да празнуваш. На втория ден - докато се  бях отпуснала в морето. Аз мога просто да застана във водата и да се отпусна, без да се движа, просто да се оставя да ме носи морето. Гледах как момчетата скачат. Как се преборват със страха, как скачат и се радват. И си стоя аз в морето и........как само прегърнах една медуза, ама..няправо си я прегърнах. Тя от страх си посна отровата и целите ми гърди започнаха да парят. Почуствах се неприятно. Почуствах се и като враг на тази медуза. Не й се разсърдих, тя просто се страхуваше и се защити. Болката беше доста голяма., и доста продължителна /почти 24 часа/. Но тази болка е нищо, в сравнение с красотата, която имах възможността да видя. И сладката мисъл, че нашето море е толкова безопасно. Да..., има животни, които могат да ти причинят болка, или..раче ще те ухапе, или медуза ще те парне, има и дракони, които могат да парализират ръката ти за минути. Но всичко това е безопасно за живота ти. Няма животно в морето, което може да те убие. За това, аз наричам нашето море - рай. Защото всичко е в хармония. А за тези, които не знаят - нашето море е и най-малко солено. Това е едно от малкото морета, в които можеш да си отвориш очите и просто..да гледаш.
Пожелавам на всеки да може да се докосне и види това, което видях аз!

П.П. И нека никой не си изхвърля боклуците в морето, или където и да било. Живейте в хармония с прородата и бъдете щастливи.

И аз те прегръщам. :):):)

Сетих се колко хубаво беше вечер до палатката да си бърборим за звездите, пиейки мента със сода и много лимон.

Благодаря!

със спрайт, с мляко, или просто с лед
за лятото е перфектно :):):)

дам..пак ми се приходи...

За опазването на природата около нас чиста и за минимизиране на нашата намеса в нея - с тебе съм. За това колко е хубаво нашето море - малко обикновено е, но си е хубаво и най-важното е, че си БЕШЕ наше. Жалко, че вече не е, все повече няма да е и скоро не се очертава да бъде отново. Сигурно не и в този живот ;-)

Но за това, че има много по-красиви места - повярвай ми, ако не си ги виждала сама. Не по-малко безопасни от нашето море, с много по-красиви животни и много по-красиви цветове. Остава само въпросът дали това, че всички са по-солени от нашето, е позитивно или негативно. За мен лично по-екстремното съдържание на сол е приятна екстра, нищо че от нея може и да ти люти на очите не защото ги отваряш под вода, ами като си ги забършеш вече на брега.

Може би си прав. Сигурна съм, че има много места. Това го бях писала преди. Сега само си прехвърлям постовете. Не вярвах, че ще го пуснат в "избрани". Не ми се подхващат пак спорове.